Левски
---------------
Девет годин той
скита се бездомен, без сън, без покой,
под вънкашност чужда и под име ново
и с сърце порасло и за кръст готово.
На робите слепи в робската страна
носеше съзнание, крепост, светлина.

Говореше често за бунт, за борба,
кат за една ближна обща веселба,
за свобода, за смъртта и за гроба
и че време веч е да въстане робът;

Че щастлив е оня, който дигне пръв
народното знаме и пролее кръв. /x2/

И всякоя възраст, класа, пол, занятие
зимаше участие в това предприятие;
богатий с парите, сюрмахът с трудът,
момите с иглата, учений с умът,

А той беден, гол, бос, лишен от имотът,
за да е полезен дал си бе животът /x5/


(текстът на песента представлява преработена
извадка от едноименното стихотворение
"Левски" на Иван Вазов)

Паисий
---------------
Един монах тъмен, непознат и бледен,
под лампа жумяща пишеше наведен,
във скромна килийка, потънала в сън,
умислен, не чуващ набожния звън.

Най-после отдъхна и рече конец,
на житие ново аз турих венец,
на волята рожба, на бдението плод,
отнело безшумно полвина живот.

Погледна нагоре, замислен дълбоко
и вдигна тез листи и викна високо:
От днес нататък, българският род,
история има и става народ!
От днес нататък, българският род,
история има и става народ!

Нека той познае моето писание,
че могъщ е бил и пак могъщ ще стане,
че и ний сме дали нещо на света -
на вси славяни книга да четат.

Била е велика нашата държава,
с история дълга, покрита със слава,
събрах я в таз книга - тя ви е завет,
нека се преписва и множи безчет.

Погледна нагоре, замислен дълбоко
и вдигна тез листи и викна високо:
От днес нататък, българският род,
история има и става народ!
От днес нататък, българският род,
история има и става народ!

Тъй мълвеше тоз мъж в килията скрит,
с поглед умислен, в бъдещето впит
и хвърляше тайно през мрака тогаз,
искрата най-първа в народната свяст.

Българският бог

Моите песни
----------------------
И аз на своя ред ще си замина,
трева и мен ще расне над праха,
един ще жали, друг ще ме проклина,
но моите песни все ще се четaт!

И много имена и лесна слава
годините без жал ще изметaт,
ще ги покрие плесенна забрава,
но моите песни все ще се четaт.

В тях душата ми изля се цяла
с най-сладките си бисери, цветя,
в тях всичко светло, ценно си е дала,
в тях живей, звънти и тръпне тя!

В тях има зов за свобода, за правда,
любов и благи чувства ги красят
и светлий лик на нашата природа,
там моите песни все ще се четат!

Не ме смущава див вой от омрази,
не стряска ме на завистта гневът,
спокойно гледам в бъдещето ази:
там моите песни все ще се четaт!

Те жив са отклик на духа народен,
а той не мре дорде сърца туптят
от скръб и радост в края ни свободен,
и моите песни все ще се четaт!

Последен марш
--------------------------
Вий, покойници, в други полк сте днес,
отпуск няма там, ни зов за борба,
Вий братски се прегърнахте със чест
и с лека нощ до втората тръба.

Българийо, за теб, за теб умряха те,
една бе ти достойна зарад тях
и те за теб достойни, достойни Майко са,
за Твоето име падаха без страх.

Паднахте без стон, войни горделиви,
не за златен трон, не зарад кумир,
да беше тъй - не, щяхте да сте живи,
не бихте срещнали куршума, спете в мир.

В мир почивайте, сред покоя леден,
в тишина без зов на тръба, на вожд,
към вечността е маршът ви последен,
в сърцата ни.
Юнаци, лека нощ.

Българийо, за теб, за теб умряха те,
една бе ти достойна зарад тях
и те за теб достойни, достойни Майко са,
за Твоето име падаха без страх.

Юнаци, лека нощ.
Юнаци, лека нощ.
Юнаци, лека нощ.
Юнаци, лека нощ.

Назад