Море сокол пие
--------------------
Море сокол пие вода
на Вардаро(2)
Яне,Яне ле бело гърло.Яне,Яне ле кротко ягне!
Море
ой соколе ти юнашко пиле
Море не виде ли юнак да премине
Яне,Яне ле
бело гърло.Яне,Яне ле кротко ягне!
Юнак да премине с девет люти рани!
С девт люти рани сите куршумлии!
Яне,Яне ле бело гърло.Яне,Яне ле кротко
ягне!
А десета рана с нож е прободена!(2)
Яне,Яне ле бело
гърло.Яне,Яне ле кротко ягне!
Море сокол пие вода на Вардаро(2)
Яне,Яне ле бело гърло.Яне,Яне ле кротко ягне!
Борба
---------------
В тъги в неволи радост минава
кръвта се ядно в жили вълува
погледът
страшен умът не види
добро ли зло ли насреща иде!
На душа лежат
спомени тежки
злобна ги памет често повтаря!
В гърди ни любов ни капка
вяра!
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек да събудиш!
Свестните у нас считат за луди!
Глупакът вредом всеки почита!
Богат е
казват а го не пита
колко е души изгорил живи!
Беззащитни колко той е
ограбил
и пред олтара бога измамил!
С молитви с клетви с думи лъжливи
и на обществен тоя мъчител и поп
и черква с вяра слугуват!
Светът
привикнал хомот да влачи
тиранство и зло и до днес тачи!
тежка желязна
ръка целува лъжливи
уста слуша със вяра!
Мълчи моли се кога те бият
кожата да ти одере звярът!
И кръвта ти змии да изпият
на бога само ти
се надявай!
Бог не наказва когото мрази!
Ако умра ил загина!
--------------------------------
Ако умра
ил загина немой да ме жалите!
Напийте се с руйно вино строшете ги
чашите!(2)
Е е е верни другари!Песен запейте мене спомняйте!(2)
Ако умра ил загина девет попа викайте девет попа
пет владици помен да ми
правите!(2)
Е е е верни другари!Песен запейте мене спомняйте!(2)
Ако умра ил загина мене споменувайте що съм лудо
младо било на младите
години!(2)
Е е е верни другари!Песен запейте мене спомняйте!(2)
Ако умра ил загина немой да ме жалите!
Напийте се с руйно вино строшете
ги чашите!
На прощаване
--------------------------
Не плачи майко
не тъжи
че станах ази хайдутин!
Хайдутин майко бунтовник,
та тебе
клета оставих
за първо чедо да жалиш!
Но кълни майко проклинай
таз робска черна прокуда
дето нас млади пропъди
по тая тежка чужбина
да ходим да се скитаме-
немили клети недраги!
На мойте братя ти
кажи
да ми намерт пушката
пушката майко сабята!
И дето срещнат
душманин
с куршуми да го поздравят!
А пък със сабя помилват!
Кажи им майко да помнят
да помнят мене да търсят
по скали и по орляци!
И кога майко пораснат
като брата си те да станат!
Силно да любят и
мразят!
Пътят е страшен но славен!
Аз може млад да загина!
Но
стига ми тая награда!
Да каже нявга народът-
умря сиромах за правда!
За правда и за свобода!
Болен ми лежи...
----------------------------
Болен ми
лежи Миле Попйорданов (2)
А до него седи старата му майка
милно го
гледа жално го жали!(2)
Стани ми стани мило мое чедо!(2)
Твоите
другари по сокаци ходят
по сокаци ходят тебе споменуват!(2)
Бог да
го прости Миле Попйорданов!(2)
Миле Попйорданов за народ загина!
За
народ загина за Македония!(2)
Бог да го прости Миле Попйорданов!
Слушай как шумят шумите
шумите
---------------------------------------
Слушай как шумят шумите буките!(2)
Слушай как шумят шумите плачат
за
войводата Капетанов!(2)
Другари верни другари,другари!(2)
Кога
край село стигнете с конете
да не тропате да не тропате!(2)
Да не
ви чуе майка ми старата!(2)
Да не ви чуе майка ми ще ви
пита за мене
аман за мене!(2)
Къде е син ми Костадин, Костадин?(2)
Къде е син
ми Костадин ,Костадин
воеводата Капетанов!(2)
Син ти се майко
ожени,ожени(2)
Син ти се майко ожени за една
Македонка поробена!(2)
Слушай как шумят шумите буките!
В механата
--------------------------
Тежко,тежко
вино дайте!
Пиян дано аз забравя!
Туй що глупци вие не знаете
позор
ли е или слава!
Да забравя край свой роден
бащина си мила стряха!
И
тез що в мене духът свободен
дух за борба завещаха!
Пием пеем
буйни песни
и зъбим се на тирана!
Механите са нам тесни
крещим -
хайде на Балкана!
Крещим но щом изтрезнеем
забравяме думи клетви!
И
немеем и се смеем пред
народни свети жертви!
О налейте ще да пия!
На душа ми да олекне!
Чуства трезви да убия
мъжка ръка да омекне!
Ще да пия напук врага
на пук на вас патриоти!
Аз вече нямам мило
драго!
А вий- вий сте идиоти!
Пристанала е
-------------------------
Кавал свири на
поляна
на поляна край горица
млада хубава Стояна
търчи с менци за
водица.
Хей изскочи стара майка
на висок и хубав чардак.
Ахна
тръшна се заплака
като видя кървав байрак!
Че байрак се там ветрее
пред юнаци пред дружина
и Стоянка се белее
в прегръдките на Дойчина!
Като видя той че иде
неговото мило либе
пред юнаците изскочи
и
Стоянка с пръст посочи!
Хей дружина ха станете
ей я иде погледнете
туй е мойта горска птица
туй е мойта годеница!
И дружина загърмяха
загърмяха та запяха
а тя ръце си разгърна
та Дойчин я млад прегърна!
От сън вече се събуди
и Стоянкин баща стари.
Той излезе и се чуди
и
в главата се удари!
Но кат видя той Дойчина
дъщеря си и мил сина!
Попоглади си брадата
и извика към гората!
Горо горо майко мила
толкоз годин си хранила
мене горо юнак стари
с отбор момци и другари!
Храни горо таквиз чеда!
Дорде слънце светът гледа
дорде птичка в тебе
пее!
Тоз байрак да се ветрее!
