Молитва
------------------

Но моля Бог преди
да ме натика в гроба
да ми даде по дълъг срок!

И папата в одежда свята
с епитрахил и със стихар,
беля си взима на главата,
подобно всяка земна твар!
И той в този свят макар,
да има вид на чародей!
Умира като прост клисар!
Че тленното го вятър вей!

Но моля Бог преди
да ме натика в гроба
да ми даде по дълъг срок!(2)

И император цял в позлата
и френски крал с душа богата
и рицар с тежък меч в ръката
най смел Боргундски господар!
Подобно кой да е коняр,преял
и пил като злодей!Ги чака черния
кошмар!Че тленното го вятър вей!

Смъртта не гледа кой е цар
и кой е приживе плебей!А мери
с един кантар!Че тленното го
вятър вей!

Щом папа крал или Дофин
износени в добра утроба,
багажа здават до един в
житейската си тъмна доба!
Че аз ли скитник чиста проба!?
Не ще умра!?Но моля Бог!
Преди да ме натика в гроба
да ми даде по дълъг срок!

Но моля Бог преди
да ме натика в гроба
да ми даде по дълъг срок!(4)

В гроба
------------------

Защо орачо обеднял
трепериш днес пред
този крал?Когото много
скоро чака смъртта тъй
както и бедняка!

Не знаеш ли че на
света една е адската
врата!Че кралят за
гробаря стар еднакъв
е с простият дървар!

Всеки ще легне там в гроба
чер и влажен!Всеки ще легне там!
В гроба!В гроба!(2)

Не си различен от героя
и най прославения в боя
ще стигне като тебе там
без ризница и шлем голям!

С какъвто влиза в боевете
макар с оръжия в ръцете!
Ще мре еднакво всеки друг
тъй както ти с твоя плуг!

Всеки ще легне там в гроба
чер и влажен!Всеки ще легне там!
В гроба!В гроба!(2)

На всички краят съдник страшен
не би се чуствувал уплашен!
Пред рицар с меч въоръжен!
През трепетния сетен ден!

С еднаква строгост той
ще гледа и дрипи на селячка
бледа и мантия на някой
крал в разкош тържествено
умрял!

Всеки ще легне там в гроба
чер и влажен!Всеки ще легне там!
В гроба!В гроба!(4)

Защо орачо обеднял трепериш
днес пред този крал!В гроба!В гроба!

Животът е усилие за мен
----------------------------------------------
От много месеци насам в ушите ми
кънти за смърт камбана!

Съвсем е ясно че застана до мен
смъртта и друго аз не знам!
Навред я чуствам и я виждам вече
при всеки следващ опит за борба!
Усещам краят ми не е далече!
С инстинкт долавям своята съдба!

Животът е усилие за мен!(4)

Стремленията ми са се стопили
Животът е усилие за мен!
Като прпускащ кон без сили
накрая аз ще падна покосен!
Усещам краят ми не е далече!
С инстинкт долавям своята съдба!

Животът е усилие за мен!(4)

Обречена е всяка плът!
----------------------------------

Снагата ми е вледенена!
Обречена е всяка плът!
Човек се гърчи в пот студена
от страх че ще му спре дъхът!
Приключил жизнения път
той си отива от земята!
Безпомощни са да го спрат
детето братът и сестрата!

Обречена е всяка плът!(2)

Премахва хубавия тен
смъртта променя ни изцяло!
Оклюмал нос и врат вдървен
добре че няма огледало!
И теб ли дивно женско тяло
познало всеки миг щастлив!
Те чака черно покривало?
Не влиза никой в рая жив!

Обречена е всяка плът!(4)

И май е грешна участта
човек да си живее все
с вярата че след смъртта
в небето ще се възнесе!
Умрем ли удряме на камък
започва адът ни жесток!
и тяло и душа сред пламък
заплащат всеки свой порок!

Обречена е всяка плът!(6)

Дошло е време
-------------------------------

Храната е скъпа огнището тлее
кажете как може бедняк да живее!
Молете се слънце и нощем да грее!
Защото беднякът наистина зле е!

Дошло е рееме да се мре!(2)
Дори в пъкъла сред черни дяволи
между казаните е по добре!(2)

Направихме къща но гръм поразия
сега остава ни само просия!
Какво да говорим храната я няма
и нашата мъка е мъка голяма!

Отгоре на всичко данъци тежки!
Как да живее човек по човешки!(2)

Дошло е рееме да се мре!(2)
Дори в пъкъла сред черни дяволи
между казаните е по добре!(2)

Как да живее човек по човешки!(4)

Дошло е време да се мре!(2)
Дошло е време!

Бедняшки гроб 2
----------------------------------

закърмен с неохота наследник съм на нищетата
баща ми не видя в живота и опакото на парата!
На дядо му и нас съдбата преследва ни като прокоба!

В бедняшки гроб ще легна аз!
Над мене няма герб да бди!(2)

Баща ми свърза двата края и днес лежи в гроба тесен!
Ще се превърне всичко в плесен и мойта майка ще умре!
Синът и в този свят чудесен едва ли ще е по добре!

В бедняшки гроб ще легна аз!
Над мене няма герб да бди!(2)

Аз знам че бедни и богати и врагове по мироглед
И мъдреци и психопати велможи и слуги безчет!
не ще пропуснат своя ред в обятията на смъртта!

В бедняшки гроб ще легна аз!
Над мене няма герб да бди!(4)

Дохожда час
-----------------------

Дохожда час уречен за човека
последен час и като свещ полека!
Затлей живот затлеят мъжки сили.
Дохожда край.Смирен човек застава
пред зинал гроб.Съдейски глас тогава
обажда се -Ти взе!Но заплати ли?

Нещастника оглежда се надиря
и търси той да види светла диря!
В неравен път изминат на земята
без име страх без милост го терзае!
И търси той с какво да оправдае.
Добро и зло! Дял паднал на душата!

Дохожда час,последен час
затлей живот!Дохожда край!

И горко е тогава ономува,
над себе си присъда който чува.
На чужди пир излишен се намери.
Престъпник същ.Изправен под бесило!
Проклина той в живота драго мило,
а пред смъртта бледнее и трепери!

Чака ни поп
--------------------------

На вас говоря тарикати добре
сте телом духом не!Въжето вече
се заклати над яките ви рамене!
Не падайте на колене живейте си
с лудостта но не забравяйте поне
че неизбежна е смъртта!

Кому да правя реверанси?Преди да легне
в своя гроб боравел е един с финанси
а друг е нямал даже зоб!Смъртта със
своя търнокоп на всекиго отрежда яма!
Какъв си бил хамалин поп
тук разлика голяма няма!

Поп гроб кръст и шепа пръст чака ни нас!(2)

Над някогашните глави проливали
различна пот!Едни господстваха
уви а други теглеха хомот!Не питайки
за произход земята общо се затваря!
Че в задгробния живот не тачи никой господаря!

Поп гроб кръст и шепа пръст чака ни нас!(2)

Душите им са на небето телата гният а сред тях
познавах и такива дето се радваха на сит стомах!
Но днес не им е хич до смях сред толкоз пудра и помада!
Ще се превърне всичко в прах!Молете господ за пощада!

Поп гроб кръст и шепа пръст чака ни нас!(4)

На оня свят
------------------------

Почива тука мъченик
сразен от бога Купидон!
Един нещастен ученик на
име Франсоа Вион!Затуй че нямаше
подслон но с вас на маса с часове
делеше хляб и небосклон
опявайте го в стихове

Дай боже да почива в мир
и даже да блаженства в трапа!
Той приживе надлъж и шир
до голо стриган като ряпа
чумосван бе като вампир
на бедността преглътнал хапа
Дай боже да почива в мир
и даже да блаженства в трапа!

С тояга бит и на синджир
( та задникът му чак се скапа)
и просто пукна най подир
за милост той нещя да драпа
Затуй че нямаше подслон
но с вас на маса с часове
делеше хляб и небосклон,
опявайте го в стихове....

Молете се!
----------------------

О, хора що след нас сте се родили
не ни упреквайте с думи зли
ако към нас добро сте проявили
над вас самите Бог ще се смили

Висим петима виждате нали;
плътта на всекиго била е драга,
но етоя - вони и се разлага
и всяка кост в пепел се руши,
да се присмеете не се полага
молете се за нашите души!

Говорим ви като на братя мили,
не ни презирайте че сме били
осъдени.Души с различни сили
се раждат.Има и цветя с бодли.
Пази ни боже с мощта си блага
че адът който паст към нас протяга
да ни погуби може щом реши,
насмешка в думи никой да не влага,
не е виновен мъртвият бродяга,
молете се за нашите души!

Отдавна дъждове са ни измили
гори ни зной когато не вали;
а врани бяха клюнове забили
във нашите очи като стрели.
Да седнем няма как -
безпирно ни люлее и налага
фъртуната с ледена тояга;
останахме без вежди и уши,
ала не ни оплювайте веднага,
молете се за нашите души!

Добрият съвет
-----------------------------
Нещастници глави без капка ум,
невежество е вашата поквара
(дрънчи на раменете празен гюм!)
наивни луди,жертва на кошмара
да сърбате противната попара
без угризения на съвестта
и тъй да сте подлога на смъртта,
нима срамът е прокълнато семе?
Но вижте как умира младостта
на ближния си ризата да вземе.

Грехът е винаги едно наум
и няма мъст в смирената ни вяра
но към затвора води всеки друм
щом бяга бузата ти от шамара.
Макар че да убиваш кой те кара?
Да грабиш не в това е мъдростта.
А който е погазил съвестта
на младини с едно такова бреме,
ръце да кърши зарад участта
на ближния си ризата да вземе.

Ласкателство,измама празен шум,
душа за продан, клетва с изневяра,
отровен цяр или боклук с парфюм
и грях,кошмарен като вълк в кошара,
едва ли ще ги издържи кантара..
И тъй ви казвам трябва доброта.
Да бъдем умни. Стига суета.
Не се ли сетим за това навреме
и роден брат ще вкараме в беда
на ближния си ризата да вземе.

Да чукнем на дърво
Тъй както знаем две и две
и чупим стомната позната,
а пък желязо се кове,
когато му заври водата,
така от много ум в главата
(наричан сиво вещество!)
обръща камъче колата,
дори да чукнем на дърво.

Тъй както сеем ветрове
и сливи имаме в устата
или с натрити носове
във кърпа връзваме нещата,
излиза ни така душата-
солено(има за какво!)
и брат съвсем не храни брата,
дори да чукнем на дърво.

Тъй както храним страхове,
че песента ни е изпята,
а хубавите плодове
ги е изяла все свинята,
тъй всичките със пръст в устата
очакваме по същество
не ще ни уври главата
дори да чукнем на дърво!

Дебелата Марго
-------------------------------

Ако я любя и съм и слуга
това доказва ли че аз съм тъп
За мене тя е нещо по така,
защото тук е хвърлен моя пъп.
Човек убивам,но ви нямам зъб-
прекрачи ликракът ви този праг,
ви храня и поя и давам знак
за туй-онуй дорде се разплатим-
добре ли е добре дошли все пак
в тази дупка дето я държим!

Но легне ли Марго без грош в ръка
на всичко тя тогава дава гръб-
на мен пък ми е мъчно че така
съвсем не виждам образа и скъп
и иде ми да ги изям от скръб
елека,роклята корсета як-
не дава,Антихрист ми вика чак...
Духът и се оказва несломим,
дорде и фрасна аз един кривак
във тази дупка дето я държим.

Кавгата се изнизва на шега
като пръдня из гащи.И по гръб
от смях примира,рита тя с крака
и иска още моя образ скъп...
Заспиваме пияни дъб до дъб,
но съмне ли се с горещ тумбак
ме яхва тя и пак и пак....
Под нея проснат съм като килим-
от зор душата ми излиза чак
във тази дупка дето я държим.

Добре приет
-----------------------

Край извора от жажда ще загина;
до огъня треперя вкоченен;
във своя дом съм сякаш без роднини;
като във пещ пламтя и съм студен;
съвсем съм гол и царски пременен;
усмихнат плача,чакам без отрада;
посрещам мъката като награда;
могъщ и слаб в един и същи час,
от радостта не чуствувам наслада,
добре приет и нежелан съм аз.

Не вниквам в очевидната картина,
а спорното е сигурно за мен;
в незнаен път с доверие ще мина;
в случайността съм твърдо убеден:
печеля,но от загуби сломен,
в зори усещем нощната прохлада;
лежа,а пък пръстта под мен пропада;
без пукнат грош съм по бoгат от вас,
наследник съм но дял не ми се пада,
добре приет и нежелан съм аз.

Безгрижен съм,ала като мнозина
от тежка участ съм опечален;
гневът ми е възторг наполовина;
от откровенността съм оскърбен;
ще тръгна с онзи който някой ден
посочи лебед бял за врана млада;
щади ме този който ме напада;
лъжата с истината смесва глас
и спомням си забравена досада-
добре приет и нежелан съм аз.

Обратни истини
---------------------------

Няма истина без маскарад.
От трагизъм сме смешни наглед;
Изигран аз съм в същност богат.
А на влюбен умът му е в ред.

На врага се осланя човек
и е жаден всеки за глад,
който спи като пън е нащрек,
вкус на плява-каква благодат,
колко смел е превития врат,
нежност има в сърцето от лед
и почтенност във злия пират,
а на влюбен умът му е в ред.

На изгнанника пътят е лек,
чист е ,който се къпе в разврат,
изнудвачът-на почит човек,
луда радост-ритникът отзад,
лицемерът е верен събрат,
всичко бяло е в черния цвят,
а на влюбен умът му е в ред.

Всяко бреме е пухен дюшек,
а простакът-духовно богат,
жив е,който лежи в ковчег,
да крадеш е почтен занаят,
йезуитът е доблестен гад,
от ядосан се иска съвет,
във бардаците няма разврат,
а на влюбен умът му е в ред.

Да пържим завистливите езици
--------------------------------------------

В арсеник в сяра в негасена вар
във лава от олово и силиций,
във пикоч и фъшкия на лихвар,
във черна смрад от скапани чепици,
във змийска кръв кипяла барабар
със злъчки от чакали и лисици,
във нощното гърне на дърт знахар-
да пържим завистливите езици!

Във пяната на муле със самар,
което е скопено от ритници,
във лигите на котарака стар,
на дъното на запустял бунар,
където хвърлят всяка гадна твар
(влечуги разни че и разни птици-
от тях повърнал би дори гробар!)
да пържим завистливите езици!

Във гъст разтвор за жива плът кошмар
в съсиреци на пуснати кръвчици,
в огнище на зараза гнойна жар,
връз пъп на непрощаващи змеици,
в кирлива сапунишка, в лют катар,
в гнуслива пот на похотливи цици
(а те придават на бардака чар!)
да пържим завистливите езици!

И нека пълни гащи всяка твар
с това което е било в паници,
но първо в гюбрето на шопар
да пържим завистливите езици!